Ревю: “Сълза” от Лорън Кейт

Първа книга от новата трилогия от авторката на “Паднали ангели”.

Никога, ама никога не плачи… Майката на Еврика втълпява това правило на дъщеря си още от малка. Но сега майка й я няма, а навсякъде, където Еврика иде, той е там: Андър, високото момче с бледа кожа, което очевидно знае неща, който не би трябвало да знае; което предупреждава Еврика за заплашваща я голяма опасност; което предизвиква сълзите й повече от всеки друг преди.

Но Андър не знае най-тъмната тайна на Еврика: откакто майка й загива в страховита катастрофа, Еврика желае също да е мъртва. Много малко неща вече я вълнуват; останали са й старият й приятел Брукс и странно наследство – медальон, писмо, мистериозен камък и древна книга на непознат и неразбираем език. Книгата разказва загадъчна история на момиче, чието сърце е разбито и чийто сълзи потопяват цял един континент в морето. Еврика е на път да открие, че тази стародавна притча е повече от история, че Андър може би казва истината и че животът й следва много по-тъмни течения, отколкото си е представяла.

Магия, екшън, романтика, затрогващи моменти – комбинацията от всичко това, а и много повече, обещава фантастично преживяване.

Сълза е от ония книги, които ви държат будни до малките часове. Пленителна, динамична, вълнуваща… След последната й страница вече жадувате за продължението.

Лорън Кейт е автор на бестселър поредицата “Паднали ангели”, спечелила световна популярност. Книгите й са преведени на над трийсет езика. Живее в Лос Анджелис със съпруга си.

****

Първо искам да кажа, че последната част на това резюме е изключително грешна. Тръпката и вълнението от прочитането на книгата не съществуваха. Бих казала, че това е една от най-лошите и скучни книги, които съм чела напоследък. Бях много ентусиазирана да прочета книгата и ми изглеждаше интересна, но накрая очакванията ми бяха разбити.

Сюжетът се развиваше изключително бавно и постоянно имах чувството, че нищо не се случва и че книгата през по-голямата част от времето беше в застой. Очаквах много повече. Начинът, по който е написана “Сълза” е скучен и не е увлекателен. Героите не бяха интересни и нямаше нищо в тях, което да ме привлече. Преди време възнамерявах да прочета “Паднали ангели”, но след тази книга на авторката се отказах.

Не съм сигурна, дали щях да прочета книгата, ако не ми я бяха подарили. Резюмето не звучи зле, но има много други книги, които искам да прочета. Може би единственото нещо, което ми хареса е корицата. Красива е и ми даваше надежда, че книгата няма да е толкова лоша, но Еврика провали всичко.

Не препоръчвам книгата на никой. Това е моето мнение за книгата и не искам някой да се засегне от него.