Ревю: "Червен изгрев" от Пиърс Браун

Издателство: Ciela

Година на издаване: 2015

Страници: 472

Оценка в Goodreads: 4/5

Далечното бъдеще. Цялата Слънчева система е колонизирана, а човечеството е оформено като тоталитарно кастово общество. Дароу принадлежи към най-нисшата прослойка – тази на Червените.

Те вярват, че са изпратени на Марс, за да направят планетата годна за живот, че кръвта и потта, които проливат всеки ден, ще спечелят правото на децата им да живеят на повърхността.

Но Червените са предадени. Дароу открива, че повърхността на планетата е заселена отдавна, а неговите хора са лъгани от Златните, за да продължават да живеят в мините. Като роби.

Воден от жаждата за отмъщение, Дароу приема да се включи в бунтовническата групировка Синовете на Арес, да проникне в Института, където децата на Златните се обучават, и да стане един от тях.

Червеният изгрев ще настъпи. Дори ако Дароу трябва да плати за свободата с цената на живота и всичко човешко в себе си.

"Червен изгрев" от Пиърс Браун е една страхотна книга, която се радвам, че прочетох. Много време се колебаех дали книгата ще си струва, защото прочетох много смесени ревюта, но накрая реших да ѝ дам шанс и не съжалявам. Харесах "Червен изгрев" и веднага след като прочетох последната страница исках продължението, което започнах още на момента.

"Червен изгрев" е динамична книга, която успя да ме държи под напрежение през по-голямата част от времето. Грабна ме още от самото начало и успя да ме задържи до края, макар че на места ми се струваше, че действието се развива бавно. Не прочетох книгата бързо и всъщности ми отне доста време да я завърша, но когато започнех да чета, след това не исках да я оставям, а да продължа.

"Home isn't where you're from, it's where you find light when all grows dark."

Още от първите няколко глави харесах начина на писане на Пиърс Браун. Умее да разказва добре и мисля, че предава историята на Дароу по един много добър начин. Хареса ми изграждането на света. Отначало ми беше трудно да разбера обществото, което Пиърс Браун е създал, но не ми отне много време да свикна.

Дароу не успя да се превърне в един от любимите ми персонажи. Не успях да харесам героя, колкото и да опитвах и ми е просто някак си безразличен. Това е и една от причините да дам на книгата 4 звезди, а не 5. Харесах второстепенните герои много повече. Бяха по-интересни и ми харесваше да чета за тях. Мустанга е добър пример за добре изграден женски персонаж. Тя е смела, борбена и умна. Притежава качествата, които търся в един герой.

"Friendships take minutes to make, moments to break, years to repair."

Имаше обрати в книгата, които не очаквах и острият ум на Дароу не спираше да ме изненадва. Пиърс Браун успя да ме хване неподготвена на места. В началото на книгата ми беше трудно да свикна с жаргона на хората от бъдещето и да го разбера. Видях, че много хора не го харесват, но аз нямам нищо против него. Не е неприятен и след известно време спрях да му обръщам внимание и просто се наслаждавах на книгата.

Хареса ми сюжета. Някои хора го оприличават на други книги, но на мен ми се стори оригинален и непредвидим. Забравете приликите с други романи и просто се насладете на историята в книгата, защото си заслужава. "Червен изгрев" не набляга на романтиката, което ми хареса, но любовта играе много важна роля.

"I will die. You will die. We will all die and the universe will carry on without care. All that we have is that shout into the wind - how we live. How we go. And how we stand before we fall."                

"Червен изгрев" е интересна книга, която препоръчвам на всички, които харесват фантастиката. Романът е изпълнен с екшън и моменти, които ме държаха под напрежение и ме накараха да се запитам многократно какво ще се случи, имаше хумор и малко романтика. Книгата не е за изпускане, така че ако ви се отдаде възможност я прочетете.